Проф. Лалко Дулевски: До 1 юли трябва да влезем в ERM II
До края на българското европредседателство България би трябвало да стане член на механизма ERM II. Искаме на 1 юли да прочетем на уеб страницата на Българска народна банка, че България влиза в предприсъединителния механизъм за обменните курсове. За това прикани ръководителят на Икономическия и обществен съвет (ИСС) проф. Лалко Дулевски.
" Изпълнихме упражнението и платихме цената, не натоварихме Европейския съюз с 1 евро повече, спрямо Гърция и Испания. Българските жители заплатиха сметката, желаеме резултат, желаеме да забележим резултат от участието ", съобщи той.
Като началник на най-голямата организация – “гражданския парламент ” на България, която сплотява разнообразни организации на гражданското общество в страната с общи ползи, той разгласи, че има мнение на ИСС за ускорение на подготовката за присъединение на България към еврозоната.
На ход е " тихата финансова дипломация "
Проф. Дулевски напомни, че още от 2016 година страната ни е декларирала желанието си за присъединение към еврозоната. Според него в този момент това би трябвало да стане елегантно, на правилото на „ тиха финансова дипломация “.
„ Финансовият министър Владислав Горанов към този момент публично разгласи, че страната ни ще кандидатства през юни за влизане в ERM II. В този миг ние мощно и ясно споделяме, че поддържаме тази стъпка на държавното управление, настояваме пред всички европейски институции и Европейската централна банка да оценят по достолепие напъните на България при покриването на всички критерии, надяваме се всички наши сътрудници да поддържат страната ни да стане член на еврозоната “, уточни той.
По отношение на провелия се спор през предходната година за петте сюжета за бъдещето на Европейския съюз, ръководителят на ИСС изрече опасения, че тъкмо еврозоната може да стане разграничителната зона, поради която да забележим Европа на две скорости.
„ Нека гледаме казуса за участие в еврозоната, въпреки и с известни негативи и провокации, като отговор на въпроса къде ще бъде България, в случай че не е член след пет години “, разяснява проф. Дулевски.
Намаляване на систематичния риск
Според Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на БСК, изгодите от присъединителния развой ще имат дълготрайни резултати върху стопанската система и обществената среда, а реализацията му ще форсира структурните промени, измененията в приходите, продуктивността и конкурентоспособността, ще реализира и възможен поврат в неподходящите демографски трендове.
По думите му сега България е подготвена за присъединителния развой след 20-годишно престояване във валутния ръб.
“Ние надплащаме сметката си за присъединение към еврозоната повече от 10 години и продължаваме да я плащаме, счита Бранков. – Влизането на България в вврозоната ще понижи общия систематичен риск за страната, банките и кредитната система. ”
Димитър Бранков подсети, че от публични изявления излиза наяве, че опасенията са на първо място за ниското равнище на прозводителност, на конвергенция.
„ България сега е на междинното европейско равнище на продуктивност и на приходи – 50%, измерени през т.нар. паритет на покупателна дарба. Опасенията са, че страната ни няма да издържи на натиска на конкурентоспособност след присъединението към еврозоната освен това ниско равнище, което имаме. Има доста отзиви, само че моето е, че ние и в този момент сме изложени на конкурентен напън. Нашите пазари са отворени освен за страни членки на Европейски Съюз, само че България е в общественост на свободно придвижване на артикули и капитали и хора, отворени сме към трети страни, българската индустрия, българските производители и българската стопанска система са изложени на този конкурентен напън и сега ", сподели специалистът.
Той е безапелационен, че на това сега може да се гледа не като на минус, а като на преимущество, тъй като по
механизма, с който се наблюдават макроикономическите несъответствия в 14 знака, България в този момент не дава отговор единствено на два от тях.
Бранков предвижда, че откакто са спазени формалните критерии за присъединение към ERM II по маастрихстките критерии, в случай че се спазят четирите критерия в границите на един най-малък период от две години, и в случай че има единодушие от всички страни от Европейски Съюз и ЕЦБ, в България ще се ускорят всички промени.
На по-висока скорост в конвергенцията
„ Това ще разреши една по-бърза скорост на конвергенция, на присъединение към средноевропейските равнища и от тази позиция страната и институциите в страната ни няма да имат заден ход – те ще бъдат подложени на самодисциплина в устрема си за осъществяване на тези промени “, е мнението на Димитър Бранков.
Той направи съпоставяне с трите прибалтийски страни, които имаха валутен ръб преди влизане в еврозоната и акцентира, че не могат да се вършат аналогии със случилото се в Гърция, тъй като в България равнището на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт е 24%, до момента в който в Гърция равнищата са близки до 200%.
„ Ползите за влизането в ERM II са, че преди всичко се трансформира паричната политика. Като фактология може да се ревизира, че България упражнява най-рестриктивната политика на валутен ръб, известна в историята на паричните системи на обществените финанси, нещо, което е по едно и също време ограничаване, само че и преимущество на страната, сподели Бранков. – Единственият реален и възможен път за излаз от системата от тази неповторима обстановка, в която се намира България, е точно влизане в еврозоната. На първо място това би осигурило заемодател от последна инстанция, което би осигурило запас за банковата система от страна на централната банка в механизма на банковия съюз, в системата на банковия съюз под йеархията на ЕЦБ, което е по-лесен достъп до кредитен запас, както за българските търговски банки, по този начин и за българския бизнес и българските жители, а и за страната при излизане на финансовите пазари, в случай че е належащо за финансиране на краткосрочни дефицити. “
Той подсети, че след 2024 година се планува и спомагателен механизъм за гарантиране на депозитите на жителите и бизнеса в еврозоната и на банковия съюз.
Ползи след валутния ръб
Сред преимуществата от участие в еврозоната Бранков уточни освобождението на голям запас – валутният запас, включително и фискалният запас, с което ще се даде благоприятни условия за рационални политики в обществени сфери и вероятно предварително погасяване на държавния дълъг.
Като предизвикателство в присъединителния развой Бранков счита обезпечаването на външнополитическата поддръжка и постигането на по-голяма осведоменост измежду хората и бизнеса.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на ИСС, разгласи, че чака приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен напън у нас.
“Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре сега, в който се приема еврото, само че това не въздейства върху общия инфлационен напън, който да стига до непознати или притеснителни равнища. От 0,3 до 1,4% е междинното инфлационно равнище към съответните години на страните, които са се включили последно към еврозоната, даде образец Димитров. – Сигурно кафето няма да коства 60 стотинки, несъмнено ще коства едно евро, това се случва с най-масовите " дребни " цени – закръгление нагоре и то в евро, само че това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората равнища. ”
Лидерът на КНСБ е безапелационен, че влизането в ERM II и еврозоната няма да са спънка за продължаващото ускорено развиване и нарастване на заплатите и на приходите от труд в България.
Сред позитивните фактори Димитров уточни равнището на придвижване на приходите, като посочи, че растежът на минималната заплата при балтийските страни, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, откакто са влезнали в еврозоната.
По публикацията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Десислава Попова
" Изпълнихме упражнението и платихме цената, не натоварихме Европейския съюз с 1 евро повече, спрямо Гърция и Испания. Българските жители заплатиха сметката, желаеме резултат, желаеме да забележим резултат от участието ", съобщи той.
Като началник на най-голямата организация – “гражданския парламент ” на България, която сплотява разнообразни организации на гражданското общество в страната с общи ползи, той разгласи, че има мнение на ИСС за ускорение на подготовката за присъединение на България към еврозоната.
На ход е " тихата финансова дипломация "
Проф. Дулевски напомни, че още от 2016 година страната ни е декларирала желанието си за присъединение към еврозоната. Според него в този момент това би трябвало да стане елегантно, на правилото на „ тиха финансова дипломация “.
„ Финансовият министър Владислав Горанов към този момент публично разгласи, че страната ни ще кандидатства през юни за влизане в ERM II. В този миг ние мощно и ясно споделяме, че поддържаме тази стъпка на държавното управление, настояваме пред всички европейски институции и Европейската централна банка да оценят по достолепие напъните на България при покриването на всички критерии, надяваме се всички наши сътрудници да поддържат страната ни да стане член на еврозоната “, уточни той.
По отношение на провелия се спор през предходната година за петте сюжета за бъдещето на Европейския съюз, ръководителят на ИСС изрече опасения, че тъкмо еврозоната може да стане разграничителната зона, поради която да забележим Европа на две скорости.
„ Нека гледаме казуса за участие в еврозоната, въпреки и с известни негативи и провокации, като отговор на въпроса къде ще бъде България, в случай че не е член след пет години “, разяснява проф. Дулевски.
Намаляване на систематичния риск
Според Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на БСК, изгодите от присъединителния развой ще имат дълготрайни резултати върху стопанската система и обществената среда, а реализацията му ще форсира структурните промени, измененията в приходите, продуктивността и конкурентоспособността, ще реализира и възможен поврат в неподходящите демографски трендове.
По думите му сега България е подготвена за присъединителния развой след 20-годишно престояване във валутния ръб.
“Ние надплащаме сметката си за присъединение към еврозоната повече от 10 години и продължаваме да я плащаме, счита Бранков. – Влизането на България в вврозоната ще понижи общия систематичен риск за страната, банките и кредитната система. ”
Димитър Бранков подсети, че от публични изявления излиза наяве, че опасенията са на първо място за ниското равнище на прозводителност, на конвергенция.
„ България сега е на междинното европейско равнище на продуктивност и на приходи – 50%, измерени през т.нар. паритет на покупателна дарба. Опасенията са, че страната ни няма да издържи на натиска на конкурентоспособност след присъединението към еврозоната освен това ниско равнище, което имаме. Има доста отзиви, само че моето е, че ние и в този момент сме изложени на конкурентен напън. Нашите пазари са отворени освен за страни членки на Европейски Съюз, само че България е в общественост на свободно придвижване на артикули и капитали и хора, отворени сме към трети страни, българската индустрия, българските производители и българската стопанска система са изложени на този конкурентен напън и сега ", сподели специалистът.
Той е безапелационен, че на това сега може да се гледа не като на минус, а като на преимущество, тъй като по
механизма, с който се наблюдават макроикономическите несъответствия в 14 знака, България в този момент не дава отговор единствено на два от тях.
Бранков предвижда, че откакто са спазени формалните критерии за присъединение към ERM II по маастрихстките критерии, в случай че се спазят четирите критерия в границите на един най-малък период от две години, и в случай че има единодушие от всички страни от Европейски Съюз и ЕЦБ, в България ще се ускорят всички промени.
На по-висока скорост в конвергенцията
„ Това ще разреши една по-бърза скорост на конвергенция, на присъединение към средноевропейските равнища и от тази позиция страната и институциите в страната ни няма да имат заден ход – те ще бъдат подложени на самодисциплина в устрема си за осъществяване на тези промени “, е мнението на Димитър Бранков.
Той направи съпоставяне с трите прибалтийски страни, които имаха валутен ръб преди влизане в еврозоната и акцентира, че не могат да се вършат аналогии със случилото се в Гърция, тъй като в България равнището на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт е 24%, до момента в който в Гърция равнищата са близки до 200%.
„ Ползите за влизането в ERM II са, че преди всичко се трансформира паричната политика. Като фактология може да се ревизира, че България упражнява най-рестриктивната политика на валутен ръб, известна в историята на паричните системи на обществените финанси, нещо, което е по едно и също време ограничаване, само че и преимущество на страната, сподели Бранков. – Единственият реален и възможен път за излаз от системата от тази неповторима обстановка, в която се намира България, е точно влизане в еврозоната. На първо място това би осигурило заемодател от последна инстанция, което би осигурило запас за банковата система от страна на централната банка в механизма на банковия съюз, в системата на банковия съюз под йеархията на ЕЦБ, което е по-лесен достъп до кредитен запас, както за българските търговски банки, по този начин и за българския бизнес и българските жители, а и за страната при излизане на финансовите пазари, в случай че е належащо за финансиране на краткосрочни дефицити. “
Той подсети, че след 2024 година се планува и спомагателен механизъм за гарантиране на депозитите на жителите и бизнеса в еврозоната и на банковия съюз.
Ползи след валутния ръб
Сред преимуществата от участие в еврозоната Бранков уточни освобождението на голям запас – валутният запас, включително и фискалният запас, с което ще се даде благоприятни условия за рационални политики в обществени сфери и вероятно предварително погасяване на държавния дълъг.
Като предизвикателство в присъединителния развой Бранков счита обезпечаването на външнополитическата поддръжка и постигането на по-голяма осведоменост измежду хората и бизнеса.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на ИСС, разгласи, че чака приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен напън у нас.
“Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре сега, в който се приема еврото, само че това не въздейства върху общия инфлационен напън, който да стига до непознати или притеснителни равнища. От 0,3 до 1,4% е междинното инфлационно равнище към съответните години на страните, които са се включили последно към еврозоната, даде образец Димитров. – Сигурно кафето няма да коства 60 стотинки, несъмнено ще коства едно евро, това се случва с най-масовите " дребни " цени – закръгление нагоре и то в евро, само че това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората равнища. ”
Лидерът на КНСБ е безапелационен, че влизането в ERM II и еврозоната няма да са спънка за продължаващото ускорено развиване и нарастване на заплатите и на приходите от труд в България.
Сред позитивните фактори Димитров уточни равнището на придвижване на приходите, като посочи, че растежът на минималната заплата при балтийските страни, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, откакто са влезнали в еврозоната.
По публикацията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Десислава Попова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ